Защо инвеститорите бягат
Скандалите към договорката с " ЧЕЗ груп " с изключение на всичко друго сложи и един фундаментален въпрос - за какво вложителите си потеглят от България. И до момента в който изреждането на изгодите от капиталовата активност е релативно лесна задача, една от главните характерности на непознатите вложения е, че те са " страхливи " и при появяването на опасности към тях, просто изчезват.
Значителният стопански напредък в България, упованието за идното присъединение към Европейски Съюз, както и повишеният интерес към разрастващите се пазари в международен мащаб несъмнено бяха измежду факторите, които трансфораха страната в удобна капиталова дестинация при започване на века. Към благоприятстващите капиталови фактори може да се добави и триумфът на валутния ръб, и релативно стабилната фискалната политика. Всичко това докара до стремглаво повишаване на директните задгранични вложения. Този развой на акумулиране на капитал в страната обаче беше пресечен от финансовата рецесия в Съединени американски щати преди 10 години. Значението на директните непознати вложения за България, страна с отворена стопанска система, с ниско равнище на приходи, е извънредно високо.
Недостатък
Чуждите вложители се връщат, възкликна предходната седмица министърът на стопанската система Емил Караниколов. Въпросът е обаче какво ги отблъсна, че в този момент още веднъж ги чакаме с неспокойствие. Макроикономическите фактори нормално се явяват като напълно разумно пояснение на казуса. Зависимостта на българската стопанска система от положението на еврозоната се ускори след присъединението на страната към Европейски Съюз, а изострянето на дълговата рецесия, от своя страна, внезапно намали вероятностите за напредък на задлъжнелите страни членки. Негативният резултат върху българската стопанска система напълно предстоящо не закъсня. Брутният вътрешен продукт се сви с 5,5% през 2009 година, а последващият ритъм на възобновяване се оказа извънредно муден, с цел да скачаме от наслада през последните години при растеж от 4%. Постепенно макроикономическата конюнктура в страната се възстановява, непознатите вложения още веднъж поеха към разрастващите се пазари, само че като че ли умишлено заобикалят България.
Оказва се, че огромният минус на нашата страна продължава да бъде неприятната институционалната среда, която по този начин и не се усъвършенства след участието ни в Евросъюза. Тази среда може да се каже, че най-вече зависи от втръсналата ни от разискване правосъдна система и от качеството на законодателството, което определя изискванията за правеното на бизнес.
България, общо взето, не мръдва в световните ранглисти за конкурентоспособности и се движи нормално сред 50 и 60 място. По отношение на качеството на институционалната среда страната ни е отвън първата стотица и се подрежда до страни като Перу и Колумбия. При подготовката на тези ранглисти се вземат под внимание както отбраната на правата на благосъстоятелност, които са извънредно нужни за вложенията, по този начин и регулаторната рамка в страната, структурата и размера на държавните разноски и доста други фактори, при които страната съществено изостава от водачите в класациите. Включва се и оценка за равнището на корупцията в държавния бранш, която оказва извънредно огромна тежест върху вложителите. Според разнообразни разбори утежняването на показателя на корупция води до понижаване на каузи на вложенията от Брутният вътрешен продукт с 2,9%, което в тази ситуация на България се равнява на близо 2,3 милиарда лева
Безредие от промени
Нестабилност и непредвидимост на българския юридически ред заради многочислени, чести и нерядко безредни промени в нормативните актове. Това е главният извод от следващото проучване на " Юридически барометър ", за което " Дума " към този момент писа. Според него близо 70% от приетите закони са изменени повече от един път за 6 месеца. Лидери в това отношение са Данъчно осигурителният процесуален кодекс, с 6 промени и допълнения (т.е. приблизително един път месечно) и Законът за правосъдната власт, Законът за локалните налози и такси и Законът за Комисията по финансов контрол, с по 5 промени и допълнения. През интервала юли-декември 2017 година са обнародвани 64 закона, или приблизително сред 10 и 11 закона месечно. От тях: 5 нови, 46 закона за изменение и допълнение (ЗИД) и 13 ратификации, добави още Вълчев.
Тенденция е посредством законите за изменение и допълнение да се вършат промени и допълнения в други закони, които нямат нищо общо с предмета на главната смяна. Например Законът за изменение и допълнение на Закона за ограничение на административното контролиране и административния надзор върху стопанската активност, с който са променени и Законът за държавния чиновник, и Законът за изменение и допълнение на Закона за безвредно потребление на нуклеарната сила, с чиито преходни и заключителни разпореждания се вкарват основни, освен това несвързани с главния закон за изменение и допълнение промени в Закона за енергетиката, очерта той. Според екипа на " Юридически барометър " още веднъж са налице образци за закони, променени, още преди да влязат в действие. Пример: новият Закон за концесиите, 1 допълнение, преди да влезе в действие, и е изменен още 2 пъти за първите 2 месеца от действието си.
Преди време държавното управление се опита да открие топлата вода. То разисква специфичен разбор за пречките за повишаване на вложенията у нас. В разбора бяха избрани 10 проблематични области пред вложителите у нас. До края на януари 2016 година би трябвало да са подготвени законодателни и административни ограничения за превъзмогване на пречките, се споделя в известието на държавното управление.
Инфраструктура
Присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура - електричество, газ и вода, е най-големият проблем за вложителите у нас. Разходите за това са огромни, периодите не се съблюдават, а нужният брой документи, с цел да се вържеш към мрежата на монополистите, е голям, жалват се бизнесмените. Веднага след този проблем се подрежда изваждането на позволение за градеж. Тук още веднъж вложителите се сблъскват с броя процедури и тяхното осъществяване. Допълнително стеснение е другата процедура в обособените общини по използването на Закона за устройство на територията, както и високите такси в общините, към които има инвеститорски интерес.
Бизнесът се оплаква още и от несъгласуваността на административните процедури, свързани с реализацията на капиталовите им планове. Предоставянето на услугите от централната и локалната администрация се бави, сочи още анализът на държавното управление. Често изменящото се законодателство бе посочено като четвърта спънка пред вложителите. Те се оплакват още и от неналичието на пътища, а там, където ги има, те са в неприятно положение. Другият проблем е обвързван с намирането на фрагменти. Липсата на експерти в търсени от бизнеса области и неприятно качество на професионалното обучение също е спънка за вложителите. Ниска успеваемост на правната рамка за решение на разногласия също спъва вложенията в България. Административните процедури по отношение на интернационалния стокообмен и съпътстващите разноски при импорт и експорт пък са огромни. За да бъдат отстранени пречките пред вложителите, трябваше да бъдат създадени работни групи, които да излязат с съответни решения. Срокът за това изтече преди година, само че на процедура нищо не се случи. Затова при сходни условия идва времето на вложители като Гинка.
" Сосиете женерал " също разгласи преди дни, че се изтегля от Източна Европа
Пикът е през 2008 година
В интервала 1996-2014 година директните задгранични вложения в България възлизат на 43.7млрд. евро. В изискванията на хиперинфлация и рецесия в действителния бранш сред 1996 и 1999 година те бяха незначителни. Чуждестранните вложения надвишиха 1 милиарда евро едвам след стабилизирането на стопанската система през 2000 година За две години, сред 2000 и 2003 година, те се удвоиха. Интересът към България като капиталова дестинация доближава своя пик в интервала 2006-2008 година, като тогава са направени над 50% от всички директни задгранични вложения за целия период 1996-2014 година От 2010-2014 година непознатите вложения възлизат на малко над 1 милиарда евро годишно, настояват от Индъстри уоч.
Интересът на вложителите към страната ни е най-малък от 2009 година насам. Структурата на паричните потоци пък сочи, че огромна част от така наречен директни непознати вложения на процедура са български, като парите минават през офшорни компании, най-много от Холандия. Предприемачите все по-малко гледат на страната ни като на дълготрайна капиталова цел, демонстрират данните на Българска народна банка. Причината е, че вложенията са най-вече в дялов капитал и в така наречен различен капитал, в който влизат заемите, отпуснати от непознати компании на българските им сдружения, като по този метод се образува вътрешна задлъжнялост.
Виж всички публикации от Евгени Гаврилов-->
Значителният стопански напредък в България, упованието за идното присъединение към Европейски Съюз, както и повишеният интерес към разрастващите се пазари в международен мащаб несъмнено бяха измежду факторите, които трансфораха страната в удобна капиталова дестинация при започване на века. Към благоприятстващите капиталови фактори може да се добави и триумфът на валутния ръб, и релативно стабилната фискалната политика. Всичко това докара до стремглаво повишаване на директните задгранични вложения. Този развой на акумулиране на капитал в страната обаче беше пресечен от финансовата рецесия в Съединени американски щати преди 10 години. Значението на директните непознати вложения за България, страна с отворена стопанска система, с ниско равнище на приходи, е извънредно високо.
Недостатък
Чуждите вложители се връщат, възкликна предходната седмица министърът на стопанската система Емил Караниколов. Въпросът е обаче какво ги отблъсна, че в този момент още веднъж ги чакаме с неспокойствие. Макроикономическите фактори нормално се явяват като напълно разумно пояснение на казуса. Зависимостта на българската стопанска система от положението на еврозоната се ускори след присъединението на страната към Европейски Съюз, а изострянето на дълговата рецесия, от своя страна, внезапно намали вероятностите за напредък на задлъжнелите страни членки. Негативният резултат върху българската стопанска система напълно предстоящо не закъсня. Брутният вътрешен продукт се сви с 5,5% през 2009 година, а последващият ритъм на възобновяване се оказа извънредно муден, с цел да скачаме от наслада през последните години при растеж от 4%. Постепенно макроикономическата конюнктура в страната се възстановява, непознатите вложения още веднъж поеха към разрастващите се пазари, само че като че ли умишлено заобикалят България.
Оказва се, че огромният минус на нашата страна продължава да бъде неприятната институционалната среда, която по този начин и не се усъвършенства след участието ни в Евросъюза. Тази среда може да се каже, че най-вече зависи от втръсналата ни от разискване правосъдна система и от качеството на законодателството, което определя изискванията за правеното на бизнес.
България, общо взето, не мръдва в световните ранглисти за конкурентоспособности и се движи нормално сред 50 и 60 място. По отношение на качеството на институционалната среда страната ни е отвън първата стотица и се подрежда до страни като Перу и Колумбия. При подготовката на тези ранглисти се вземат под внимание както отбраната на правата на благосъстоятелност, които са извънредно нужни за вложенията, по този начин и регулаторната рамка в страната, структурата и размера на държавните разноски и доста други фактори, при които страната съществено изостава от водачите в класациите. Включва се и оценка за равнището на корупцията в държавния бранш, която оказва извънредно огромна тежест върху вложителите. Според разнообразни разбори утежняването на показателя на корупция води до понижаване на каузи на вложенията от Брутният вътрешен продукт с 2,9%, което в тази ситуация на България се равнява на близо 2,3 милиарда лева
Безредие от промени
Нестабилност и непредвидимост на българския юридически ред заради многочислени, чести и нерядко безредни промени в нормативните актове. Това е главният извод от следващото проучване на " Юридически барометър ", за което " Дума " към този момент писа. Според него близо 70% от приетите закони са изменени повече от един път за 6 месеца. Лидери в това отношение са Данъчно осигурителният процесуален кодекс, с 6 промени и допълнения (т.е. приблизително един път месечно) и Законът за правосъдната власт, Законът за локалните налози и такси и Законът за Комисията по финансов контрол, с по 5 промени и допълнения. През интервала юли-декември 2017 година са обнародвани 64 закона, или приблизително сред 10 и 11 закона месечно. От тях: 5 нови, 46 закона за изменение и допълнение (ЗИД) и 13 ратификации, добави още Вълчев.
Тенденция е посредством законите за изменение и допълнение да се вършат промени и допълнения в други закони, които нямат нищо общо с предмета на главната смяна. Например Законът за изменение и допълнение на Закона за ограничение на административното контролиране и административния надзор върху стопанската активност, с който са променени и Законът за държавния чиновник, и Законът за изменение и допълнение на Закона за безвредно потребление на нуклеарната сила, с чиито преходни и заключителни разпореждания се вкарват основни, освен това несвързани с главния закон за изменение и допълнение промени в Закона за енергетиката, очерта той. Според екипа на " Юридически барометър " още веднъж са налице образци за закони, променени, още преди да влязат в действие. Пример: новият Закон за концесиите, 1 допълнение, преди да влезе в действие, и е изменен още 2 пъти за първите 2 месеца от действието си.
Преди време държавното управление се опита да открие топлата вода. То разисква специфичен разбор за пречките за повишаване на вложенията у нас. В разбора бяха избрани 10 проблематични области пред вложителите у нас. До края на януари 2016 година би трябвало да са подготвени законодателни и административни ограничения за превъзмогване на пречките, се споделя в известието на държавното управление.
Инфраструктура
Присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура - електричество, газ и вода, е най-големият проблем за вложителите у нас. Разходите за това са огромни, периодите не се съблюдават, а нужният брой документи, с цел да се вържеш към мрежата на монополистите, е голям, жалват се бизнесмените. Веднага след този проблем се подрежда изваждането на позволение за градеж. Тук още веднъж вложителите се сблъскват с броя процедури и тяхното осъществяване. Допълнително стеснение е другата процедура в обособените общини по използването на Закона за устройство на територията, както и високите такси в общините, към които има инвеститорски интерес.
Бизнесът се оплаква още и от несъгласуваността на административните процедури, свързани с реализацията на капиталовите им планове. Предоставянето на услугите от централната и локалната администрация се бави, сочи още анализът на държавното управление. Често изменящото се законодателство бе посочено като четвърта спънка пред вложителите. Те се оплакват още и от неналичието на пътища, а там, където ги има, те са в неприятно положение. Другият проблем е обвързван с намирането на фрагменти. Липсата на експерти в търсени от бизнеса области и неприятно качество на професионалното обучение също е спънка за вложителите. Ниска успеваемост на правната рамка за решение на разногласия също спъва вложенията в България. Административните процедури по отношение на интернационалния стокообмен и съпътстващите разноски при импорт и експорт пък са огромни. За да бъдат отстранени пречките пред вложителите, трябваше да бъдат създадени работни групи, които да излязат с съответни решения. Срокът за това изтече преди година, само че на процедура нищо не се случи. Затова при сходни условия идва времето на вложители като Гинка.
" Сосиете женерал " също разгласи преди дни, че се изтегля от Източна Европа
Пикът е през 2008 година
В интервала 1996-2014 година директните задгранични вложения в България възлизат на 43.7млрд. евро. В изискванията на хиперинфлация и рецесия в действителния бранш сред 1996 и 1999 година те бяха незначителни. Чуждестранните вложения надвишиха 1 милиарда евро едвам след стабилизирането на стопанската система през 2000 година За две години, сред 2000 и 2003 година, те се удвоиха. Интересът към България като капиталова дестинация доближава своя пик в интервала 2006-2008 година, като тогава са направени над 50% от всички директни задгранични вложения за целия период 1996-2014 година От 2010-2014 година непознатите вложения възлизат на малко над 1 милиарда евро годишно, настояват от Индъстри уоч.
Интересът на вложителите към страната ни е най-малък от 2009 година насам. Структурата на паричните потоци пък сочи, че огромна част от така наречен директни непознати вложения на процедура са български, като парите минават през офшорни компании, най-много от Холандия. Предприемачите все по-малко гледат на страната ни като на дълготрайна капиталова цел, демонстрират данните на Българска народна банка. Причината е, че вложенията са най-вече в дялов капитал и в така наречен различен капитал, в който влизат заемите, отпуснати от непознати компании на българските им сдружения, като по този метод се образува вътрешна задлъжнялост.
Виж всички публикации от Евгени Гаврилов-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ